Почва
пети клас * IV част * 10 ядро  
Soil [сойл]
Soil

 

  Почва
       
 

Почва наричаме горния слой на земната повърхност, основата, върху която се е формирал животът на нашата планета. Растенията са закрепени за почвата и извличат хранителни вещества и вода от нея чрез корените си. Почвата се възприема като жива система, тъй като е обитавана от множество живи организми, освен това е постоянно в процес на образуване или разпадане (ерозия).

Образуването на почва отнема много време. Формирането на 30-сантиметров слой става в продължение от 1 000 до 10 000 години - един толкова дълъг процес, че почвата може да бъде смятана за невъзобновим ресурс. Факторите, които влияят на образуването на почвата, са първоосновата, живите организми (растения, животни, човешка дейност, микроорганизми), климат, топография и метеорологични условия.

Почвата е нещо повече от инертна среда - тя е динамична, жива система, съставена от органични и минерални компоненти, функциониращи в мрежа от кухини и пори,изпълнени с течности и газове. Структурата на тези компоненти определя основния вид на почвата — съществуват повече от 300 вида почва само на територията на Европа.

Освен това почвата съдържа и живи организми — бактерии, червеи, гризачи.

 

Значение на почвата

Химичните, физичните и биологичните свойства на почвата се променят както във вертикална, така и в хоризонтална посока. Почвата се формира от съвкупността от всички фактори, влияещи върху скалите и органичните материали - климата, растителността, почвените организми и времето. Ако настъпи промяна в някои от тези фактори, това се отразява и на почвата.

Почвата е сложна система, в която протичат важни биологични, химични и геологични процеси. В горния 30-сантиметров слой на един хектар почва има средно около 25 тона почвени организми - бактерии, гъби, земни червеи, мокрици, рачета и твърдокрили. Организми като охлювите, мишките и земните червеи представляват от 50 до 75 процента от общото тегло на живите организми в орната земя.

В слой от един до пет милиметра на един хектар земните червеи поглъщат от 18 до 40 тона почва, която преминава на повърхността. Почвената флора и фауна превръщат органичната материя в хумус, който след това се съединява с минералната маса.

Освен това червеите създават и поддържат въздушните пътища в почвата, които имат значение за корените на растенията. Почвата е необходима за растежа на зърнените култури, влакната и дървесината и е важна съставна част на всички земни екосистеми. За разлика от въпроса за опазването на атмосферата и хидросферата, необходимостта от съхраняване на почвата започна да се осъзнава от хората едва в последно време.

Поради своята статичност почвата поглъща лесно всякакви вредни вещества, изпуснати в околната среда по различни причини. Тъй като периодът на разпад на тези вещества е значително по-дълъг, когато те се намират в почвата, отколкото във въздуха или във водата, то проблемът често остава дълго време скрит.

За разлика от въздуха и водата почвата може да бъде частна собственост, което затруднява нейното опазване и го прави зависимо от волята на собственици и мениджъри.

 

Основни проблеми на почвата в България

България се отличава с изключително голямо разнообразие на почви, независимо от малката си територия. Това се дължи на разнообразните релефни, климатични, растителни и геоложки условия. Продължителното използване на почвите е допринесло също за тяхното разнообразяване. С право се изтъква, че "....територията на България представлява истински почвен музей с редица специфични почви, характерни за Югоизточна Европа" /В. Койнов, 1964/.

Поради изключителното релефно многообразие и наличието на много планини, делът на обработваемите земи е малък — едва 43% от общата територия, С високо плодородие се отличават само около 15% от обработваемите земи, с ниско плодородие са около 33 %.

Днес сериозно предизвикателство представляват т.н. "нарушени почви". Техният дял застрашително нараства, намалявайки размера на обработваемите земи. Ежегодно промишлеността и строителството "поглъщат" до 4000 ха обработваеми земи, а друга част се прехвърля в горския фонд поради деградация или замърсяване. Перспективата за следващите години е още по-мрачна във връзка с очакванията откритият рудодобив да обхване нови 30 000 ха първокласни земи.

 

Какво могат да направят хората

В някои случаи почвата може да възвърне предишните си свойства, след като се премахне източникът на замърсяване - но тук остава въпросът колко време е необходимо за това. При други случаи почвата не може да постигне предишното си качество, но след умело третиране състоянието й се подобрява и става приемливо.

Стратегическите подходи към замърсяването на почвата изискват както превантивни мерки, така и възстановяване на замърсените почви и подземните води. Превантивните мерки се изразяват в намаляване на замърсяването от промишлеността и опазване на почвите и подземните води.

Съществуват различни технологии за обработка на замърсени почви - разкопаване, отмиване и отстраняване на замърсителите. Тези методи обаче са изключително скъпи. Има и нови, по-рентабилни технологии на обработка на почвите чрез добавяне на фиксатори.

Най-често разходите за почистване на замърсената земя са толкова високи, че собственикът й практически може само да очаква обществото да поеме част от тях. Същевременно трябва да бъдат взети максимални технически, финансови и законодателни мерки, за да се предотврати по-нататъшно замърсяване на почвите.

 

Политика, законодателство и международно сътрудничество

Много трансгранични проблеми, като подкиселяването или замърсяване с вредни вещества от въздуха, могат да бъдат решени само със съвместни усилия на засегнатите страни. За тази цел в момента в Европа са подети различни инициативи.

Националните и международните усилия за опазване на почвите трябва да отчитат следните указания:

  • Стратегиите за опазването на почвите да се превърнат от оздравителни в превантивни;
  • Трябва да бъдат насочени повече усилия към опазване на почвените функции;
  • Използването на земята трябва да бъде съобразено с качествата на дадената почва;
  • Наред с възстановяване на старите щети, трябва да бъдат прилагани превантивни мерки.